Рецептата е една:
1. Трима души, които да опекат и смелят чушките, доматите и патладжаните.
2. Десет кибика.
3. Място за варене – по възможност двор.
4. Дървен материал за горене.
5. Подходящ съд за варене на сместа.
6. Измити празни буркани от хората от т.1.
7. Дълга маса.
8. Сурово месо.
9. Домашна ракия.
10. Добро настроение.
След ритуала на сутрешното кафе всички вкупом се събират на мястото от т.3. и подготвят т.5 след запалване на т.4. Впрягате хората от т. 2. да нарежат салата, изстудят ракията, купят вестници. На най-отговорния (сиреч мен) му поверявате т. 8 (барбекюто), а на останалите петима подготовката на т. 7. Първия от т.2 в рамките на 1 час е предоставил добре изстуден представител на т.9, след което някак неусетно се появява т.10. Тук трябва да обърна внимание на нежните половинки да внимават т.9 да не се повтаря, защото рискуват лютеницата да загори, а вие не искате това!
В крайна сметка, при точно спазване на рецептата ще получите отлична лютеница, гарнирана с една хубава семейна неделя.
Неделя сутрин, вместо да се наспите в единствения ден за почивка, можете да доставите удоволствие на семейството си по един съвсем традиционен начин. Събуждате децата и в 10,00 отивате на картинга в Красна поляна. Децата са на седмото небе, а съпругата вие благодарна, че сте я оставили да спи на спокойствие.
Внимавате и предупреждавате младежите за рисковете от Шумахеровото шофиране, демонстрирайки им възможните последствия.
Не бива да губите време, и си повдигате адреналина с няколко обиколки с мръсна газ. В ушите ви кънти единствено звука на двигателя и повярвайте дори най-силната GSM мелодия не може да ви разсее или смути. Оказва се, че сте се насладили егоистично на преживяването, но не за сметка на останалите, които накрая дори ви благодарят. С един изстрел два заека и към средата на деня всички обичат татко.
Тук трябва да подчертая, че семейният обяд е задължителен, а при добро време може да се проведе на открито. Имам дори едно много добро предложение – скара бар под Сфумато, много вкусно ядене сред природата на парка Заимов.
Ресторант, дискотека... стриптийз бар – много тривиална програма. Нашето момче друго го влече и за това си спретнахме барбекю в гората. Речено сторено изненадахме ергена и петък вечер за 1 час стигнахме. Има една поляна, над гара... местността е с интересна история, има път до нея, а домакините услужливо са сковали няколко беседки. Като във всяка добра компания, изпълнението на задачите се разпределя равномерно – повечко за по младите и неженените. Успоредно с разпъването на палатките започнахме да приготвяме салати, да печем месо и гарнирахме приготовлението с все още студената бира. Тихата музика помагаше на веселите пламъци да разкъсат заобикалящата ни тъмнина. Много бързо всички вече бяха заситили глада и жаждата си, а това беше началото на изповедта на женени и неженени – с кой, къде, как... ще спестя лиричните отклонения в този разказ, за да запазим детската аудитория и да не развалим някое семейство, емоционално изтощените празнуващи решиха, че е време за кратка почивка.
C огромно нежелание, към 5 ч. сутринта трябваше да стана, за да се освежа. Огъня отново беше разпален и последните пилешки шишчета бяха добавени върху утихналата жар. Монотонното звучене на щурците, заглушаваше асинхронното хъркане на разпръснатите по полянката и в палатките другари.
С първите слънчеви лъчи бройката на съзерцаващите се увеличаваше до момента, в който към 9 вече беше невъзможно да се спи, защото слънцето напичаше твърде силно. Няколко глътки кафе и ето, че дойде любимата ми част – разбор на вечерта. След няколко часа решихме, че е дошло време да се чуем с любимите ни създания, които най-вероятно също лижеха своите рани (тук имаше и малко спекулации от страна на момчетата, но аз ще спазя благоприличие и ще ги пропусна).
Минаваше обед и започнахме да приготвяме багажа, тук ще споделя с вас, че освен пепел и печени картофи на поляната не остана дори и един фас. Оставихме природата така както я намерихме, разбира се, като изключим мястото за...
На този въпрос много хора ще дадат може би повече и по до добри отговори, отколкото аз бих могъл, но смятам да не пропускам своя шанс.
Всичко започва на нашето Черноморие преди години бях опитал един особен деликатес маринован ватос . За тези от вас, които са опитали това чудо на кулинарното изкуство бих добавил, че по вкусно от това ястие е единствено домашното приготвено такова. Моят разказ започва именно от там където опитах тази наслада за стомаха и езика.
Случи се преди време да получа покана за вечеря в семейството на един рибар от Бургаския залив, една прекрасна компания, невероятно приготвени морски деликатеси, поднесени с подобаващи за случая напитки. Спонтанната вечеря с нищо не предвещаваше изненадващия и завършек, поднесен като десерт под формата на пържен, маринован, изстуден и леко желиран ватос. Подходящите думи за тази симфония от вкусове не бих се опитал да изрека, но ще се пробвам да ви пресъздам изпитаното в последствие от мен преживяване от улова до масата.
Преди известно време успях да се срещна отново с рибаря от моя разказ. Помолих го да участвам в някой от неговите риболовни приключения и той се съгласи.
Улова
Рано сутринта към 5,30 влезнахме в морето, което беше успокоило своите вълни. Шума на тракащия дизелов двигател не позволяваше до мен да достигнат шумните напеви от прибиращите се в този час уморени компании. Не мога да подмина в разказа си и един друг вид ловци, това бяха хората улавящи мига от събуждането, наредени до самия край на вълнолома те бяха насочили фотоапаратите си към хоризонта и очакваха появата на изгрева с надеждата някой облак да не затъмни дългоочакваната гледка. Следващите двайсет минути на усамотение бих казал, че бяха неповторими. Насладата ми от невероятния изгрев, който беше разстлал топлите си лъчи върху спокойното море, беше съпроводен от монотонната мелодия на дизеловия двигател.
Лодката намали своята скорост и капитана издърпа флагчето на въжето закачено на нея. Мрежата беше дълга и ми се иска да ви кажа, че в нея имаше много риба, но уви до събирането на нейните около 500 м. имаше единствено медузи. Тези последните са особено неприятни за премахване и човек трябва да внимава и да пази очите си от парещите им токсини. Казвам го защото изпитах ефекта от паренето в лявото си око. В последните петдесетина метра обаче съзерцах нещо различно. Да! Това беше тъмно зеленикав скат, може би около 14-15 кг. Капитана го постави в пластмасовата щайга пригодена специално за улова, като преди това отстрани отровния шип. За късмет на рибарите в края на мрежата бяха попаднали още три ската.
Заложиха мрежата отново и поехме по обратния път към пристанището.
Пътьом докато скатовете биваха изчистени и измити около лодката се образува ято чайки и гларуси, дебнещи всяко движение на ръката на рибарите. Нищо в природата не се губи, и всяка част от хвърлените рибни остатъци беше погълната от гладните птици.
Пристигайки на пристанището вече имаше кандидати да вземат от приготвеното за консумация филе. Тук историята за лова свършва, за да отстъпи място на начина, по който ви препоръчвам да приготвите този деликатес.
Рецептата
Ската се нарязва на парчета и пържи се след овалване в брашно. Готовите парчета се подреждат в празна тенджера плътно едно до друго. В нова тенджера се слага 1 чаша олио (може да се добави и от олиото използвано при пърженото на рибата), което се нагрява, добавя се 1 чаша ябълков оцет , 1 чаша вода, черен пипер, бахар, 2-3 дафинови листа, 1 глава чесън нарязана на парченца. Сместа ври 4-5 минути докато стане хомоена маса. Важно е сместа да залее цялото количество риба. Залятата вече риба се слага да заври на слаб огън около 7-10 минути. Готовата риба се остава да изстине и много приятно се консумира с охладено бяло вино по избор.
Изследователи, може би е точната дума, тъй като в този блог имам намерение да опиша преживени от мен или близки хора случки носещи послание и знание, което вие да използвате в ежедневието или почивката си.
