Ресторант, дискотека... стриптийз бар – много тривиална програма. Нашето момче друго го влече и за това си спретнахме барбекю в гората. Речено сторено изненадахме ергена и петък вечер за 1 час стигнахме. Има една поляна, над гара... местността е с интересна история, има път до нея, а домакините услужливо са сковали няколко беседки. Като във всяка добра компания, изпълнението на задачите се разпределя равномерно – повечко за по младите и неженените. Успоредно с разпъването на палатките започнахме да приготвяме салати, да печем месо и гарнирахме приготовлението с все още студената бира. Тихата музика помагаше на веселите пламъци да разкъсат заобикалящата ни тъмнина. Много бързо всички вече бяха заситили глада и жаждата си, а това беше началото на изповедта на женени и неженени – с кой, къде, как... ще спестя лиричните отклонения в този разказ, за да запазим детската аудитория и да не развалим някое семейство, емоционално изтощените празнуващи решиха, че е време за кратка почивка.
C огромно нежелание, към 5 ч. сутринта трябваше да стана, за да се освежа. Огъня отново беше разпален и последните пилешки шишчета бяха добавени върху утихналата жар. Монотонното звучене на щурците, заглушаваше асинхронното хъркане на разпръснатите по полянката и в палатките другари.
С първите слънчеви лъчи бройката на съзерцаващите се увеличаваше до момента, в който към 9 вече беше невъзможно да се спи, защото слънцето напичаше твърде силно. Няколко глътки кафе и ето, че дойде любимата ми част – разбор на вечерта. След няколко часа решихме, че е дошло време да се чуем с любимите ни създания, които най-вероятно също лижеха своите рани (тук имаше и малко спекулации от страна на момчетата, но аз ще спазя благоприличие и ще ги пропусна).
Минаваше обед и започнахме да приготвяме багажа, тук ще споделя с вас, че освен пепел и печени картофи на поляната не остана дори и един фас. Оставихме природата така както я намерихме, разбира се, като изключим мястото за...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Вашият коментар